Марихуана

Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски (съцветия) на растението индийски коноп (Cannabis indica), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.

Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.

В различните младежки субкултури се използват различни жаргонни наименования на марихуаната — от класическите „трева“ и „ганджа“, през заемките от английски език „джойнт“ и „Мери Джейн“, до чисто българските „коз“, „коза“, „чадел“, „мара“, „сас“, „джанка“, „джонга“, „дискове“, "зелен-чук", "чубрица" и др. Самоделната цигара с марихуана обикновено се назовава „джойнт“, „коз“, „масур“, „масе“ или „конус“. Изсушеното съцветие носи името „глава“. Ето и някои други названия-блаженство, грас, джинджифил, жожоба, индийски коноп, Марийка, масе, масурец и т.н.

Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления — лули, бонгове, наргилета.